long may thou reign
Добре дошли в Рейнтаун.
Що е Рейнтаун?
Град.
Град в далечна и непозната за хората земя. Град на митични същества, много по-различни от тези в приказките. По-силни, по-твърдоглави и алчни от всякога.
Град, в който войната е само въпрос на време.
На коя страна ще застанеш и срещу кого ще се обърнеш не е в правото ти на избор.
Любовта е нещото, което, или ще даде началото на вечно щастие, или ще бъде твоят край.
Приятно прекарване.
Вход

Забравих си паролата!

Гласувайте!
BGtop
Latest topics
» Гласувайте за нас!
Пет Яну 24, 2014 6:11 pm by Гост

» Търся си другарче за РП
Пон Яну 20, 2014 6:31 am by Гост

» Беседката
Пет Яну 17, 2014 8:27 pm by Гост

» Търся си всичко останало
Пет Яну 17, 2014 7:23 pm by Гост

» Oh, mama, why didn't you tell me surviving is such a difficult thing.
Нед Яну 12, 2014 5:39 pm by Лиса Драгомир

» Култура на мороите - II етаж
Нед Яну 12, 2014 2:43 pm by Гост

» Песен на месец Януари
Съб Яну 11, 2014 11:21 pm by Гост

» Подпис gif на месец Януари
Съб Яну 11, 2014 11:20 pm by Гост

» Аватар на месец Януари
Съб Яну 11, 2014 11:19 pm by Гост

Ноември 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
   1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Календар Календар

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 9, на Нед Яну 05, 2014 3:03 pm

► dig up her bones

Go down

► dig up her bones

Писане by Гост on Съб Яну 04, 2014 11:10 pm

АЛЯСКА ВЕРЛАК



"… човек не иска вечно да съзерцава залеза.
Кой желае един залез да трае дълго?
Кой иска все да е топло? Кой иска въздухът непрекъснато да благоухае?
След време човек престава да го забелязва. По-приятно е залезът да трае една, до две минути.
След това искаш да стане нещо друго.
Разбираш ли, такъв е човекът.” - Рей Бредбъри


Раса: Морой | Години: 17 | Елемент: Дух | Лик: Нина Добрев

Името ми е Аляска Верлак, но няма как да не сте го чували. Третокурсничка съм в академия “Свети Владимир”. Аз съм нещо различно. Друг вид чудовище. Морой. Всички са чували историите за вампири, предназначени да плашат малките деца. Във всяка една от тях има поне малко истина. Определят ни като грозни изроди, убиващи хора за кръвта им. Е, аз определено съм пример за това, че грешат. Но, да, поне са прави за прехраната ни. Аз живея за кръвта. Прави жалкият ми живот малко по-интересен. Владея елемента “дух”, доколкото може да се каже, че го владея. Всъщност си нямам никаква идея какво прави с мен. Подлудява ме, кара ме да губя разсъдъка си. Убива всичко добро в мен. А като че ли аз нямам нищо против...
Родена съм в Берлин, но, когато бях на крехката възраст от две години, семейството ми решава да се преместим в Щатите. Скъпият ми баща, които между другото е безсрамно богат, си наумява, че трябва да се доближи възможно най-близо до кралица Татяна. Тя естествено приела безкрайното му подмазване и сладките му лъжи с отворени обятия. Разбира се, кой не иска да чуе малко комплименти и напразни обещания? Тъй като очевидно не сме от кралска фамилия, той прави всичко възможно, за да се присъедини към любимците й. Какъв нещастник!
Когато бях на седем, майка ми бе убита от стригой. Пред очите ми. Това ме травмира необяснимо. Тогава се отключи и дарбата ми. Започнах да виждам сияния около хората - аури, да лекувам дребни рани и така нататък. Бе изключително плашещо. Не знаех как се нарича, както и останалите. Всички просто си мислеха, а и продължават, че не специализирам нито един елемент. Нека живеят в заблуда!
Още се будя посред нощ. Образът на стригоя и кървавочервените пръстени около зениците му, каращи очите му зловещо да блестят, се е запечатал върху клепачите ми. Не съм говорила с никого за това, а и нямам такова намерение. Хората не разбират, не знаят какво съм преживяла. Баща ми също. Той просто се преструва, че нищо не е случило. Изпрати ме в Академията, защото съм просто поредната грижа. Знае за способностите ми и ме вини, че не съм успяла да спася майка ми. Какво се очакваше да направя, по дяволите?
Вървя по тънка пътека, раздвояваща се на две. От едната страна са лудостта и духа, от другата – болката и тъгата на реалността. Не знам по коя да поема, тъй като и от двете страни ме очаква същински ад. Опитвам се да се отърва от страничните ефекти на духа чрез постоянно пиене и пушене, но всъщност е безполезно. Продължавам да чувствам болката, вината, тъгата. Те винаги са с мен.
Характерът ми е искрено ужасен. Аз съм много пламенна личност, прекалено емоционална и неконтролируемо темпераментна. Разбира се, старая се да прикривам чувствата си зад ледена маска и железен самоконтрол. Душата ми е обгърната от мрак, светлината отдавна ме е напуснала. Не желая спасение, копнея за унищожение. Възприемам само болката и вината. Бекрайната тъга и неумолимото съжаление. Научена съм, че да обичаш е да съсипваш; а да бъдеш обичан значи да бъдеш съсипаният. За мен няма съдба или някакви невидими сили, които движат света. Аз сама определям живота си, сама избирам пътя си. Сама отговарям за действията си и заставам зад решенията си. Не искам вътрешен мир. Лудостта се е просмукала в костите ми, влюбена съм в тъгата си. Обсебена съм от свободата и това ме ужасява до такава степен, която дори не мога да обсъждам. Замайва ме и ме заслепява. Не показвам доброто в себе си, защото, когато хората видят добро, очакват добро. А аз не искам да ми се налага да живея според очакванията на хората.
Аурата ми е катраненочерна. Но нали знаете какво казват? Може би първо трябва да опознаеш тъмнината, за да оцениш светлината.

Допълнителна информация:
Пия и пуша, но мисля, че това се подразбира.
Имам и котарак на име Чърч.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: ► dig up her bones

Писане by Лиса Драгомир on Съб Яну 04, 2014 11:18 pm

Прекрасен герой!
Одобрена си и добре дошла! <3
avatar
Лиса Драгомир
Admin

Брой мнения : 307
Join date : 04.01.2014

Вижте профила на потребителя http://reigntown.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите