long may thou reign
Добре дошли в Рейнтаун.
Що е Рейнтаун?
Град.
Град в далечна и непозната за хората земя. Град на митични същества, много по-различни от тези в приказките. По-силни, по-твърдоглави и алчни от всякога.
Град, в който войната е само въпрос на време.
На коя страна ще застанеш и срещу кого ще се обърнеш не е в правото ти на избор.
Любовта е нещото, което, или ще даде началото на вечно щастие, или ще бъде твоят край.
Приятно прекарване.
Вход

Забравих си паролата!

Гласувайте!
BGtop
Latest topics
» Гласувайте за нас!
Пет Яну 24, 2014 6:11 pm by Гост

» Търся си другарче за РП
Пон Яну 20, 2014 6:31 am by Гост

» Беседката
Пет Яну 17, 2014 8:27 pm by Гост

» Търся си всичко останало
Пет Яну 17, 2014 7:23 pm by Гост

» Oh, mama, why didn't you tell me surviving is such a difficult thing.
Нед Яну 12, 2014 5:39 pm by Лиса Драгомир

» Култура на мороите - II етаж
Нед Яну 12, 2014 2:43 pm by Гост

» Песен на месец Януари
Съб Яну 11, 2014 11:21 pm by Гост

» Подпис gif на месец Януари
Съб Яну 11, 2014 11:20 pm by Гост

» Аватар на месец Януари
Съб Яну 11, 2014 11:19 pm by Гост

Септември 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

Календар Календар

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 9, на Нед Яну 05, 2014 3:03 pm

Екатерина Ивашков;

Go down

Екатерина Ивашков;

Писане by Гост on Нед Яну 05, 2014 9:36 pm


[Екатерина Ивашков -19- Морой - Tatiana Maslany]


Бе тихо, толкава блажена тишина, а тя отново бе толкова близо до Алек.Явно наистина бе копняла винаги именно за всичко това, което се случваше между им, да го докосне отново, да се остави напълно и само в неговите ръце. И ето, че всичко това отново се случваше. Ръцете му отново я изпиваха, а дъха му галеше плътта й , карайки я да тръпне, а дишането й да става все по тежко и учестено, само от един единствен допир.
Самото му присъствие, я пленяваше и я връщаше без да се противи отново при него.
Беше толкова прав, искаше отново да го усеща, да го чувства и да я кара да иска отново само него. Но бе по важно всичко да се изговори, така неприлично, само с движение, думите бяха безсмислени в този случай и тя наистина предпочиташе да го има в своя свят достъпен само за тях двамата ..
Интимно, перверзно, но техен какъвто винаги щеше да остане. Всичките й мисли бяха обгърнати само и единствено от неговата персона, не можеше да мисли за нищо друго в момента. Оставяйки се в опияняващите му ласки, който караха кожата й да настръхва, да тръпне искайки допира му.

Накара бледото й телце да се извие лекичко, докато пръстите му галеха по неповторим начин, тялото й... Ръката му започна отново да се допира до тялото й, което все повече и повече се разгорещяваше, пъплеше надолу по тяло й, устните му се заиграха с гърдите й, дразнейки ги още повече..
Премина надолу, очертавайки причудливи форми по коремчето й, което се издигаше и спускаше бавно..извивайки се толкова грациозно...
Ръката й се уви около косите му, притискайки го към себе си, все едно не искаше отново да загуби допира му, искаше да й припомни нагледно всяко едно чувство което беше изпитала онази нощ тук, всеки един допир и емоция, която изпитваха тогава. По лицето й отново се изписваха онези така сладки физиономии, очите й леко премрежени, притварящи се, а устните и съвсем леко разтворени издишващи тежко.
А след това се загледа в очите му, чувайки думите му, не беше много сигурна, за това потърси сякаш отново онова разрешение в очите му, а когато го намери леко прехапа устните си, и притвори съвсем лекичко очите си, сякаш искаше да се наслади на всяка негова извивка.Ръката й се спусна по тялото му, пъхайки се под блузата му очертавайки онези добре познати форми, разучавайки бавно и внимателно всяка негова линия, всеки сантиметър, от прекрасното му тяло.


А надигайки ръката си разкриваше и самата гледка на тялото му, опитвайки се да запомни толкова добре всяка линийка, всеки белег, който със сигурност не бе докосван от никой друг.. Беше..красиво, чувстваше се толкова красиво, че не можеше да опише какво точно изпитваше.
Беше уникално, чувствата..бяха невероятни, бяха толкова, толкова много в така малкото й тяло. Всичко това сякаш преобръщаше всичко в нея, целия й мироглед към абсолютно всичко.., Уникален, ето това, беше Алек Норб, уникален и красив, красив като никой друг, но Сътон не бе видяла онази външна красота, за която всеки копнееше, не намираше в него нещо повече, нещо много по – различно от всички останали.. Виждаше истинския Алек, а не онзи на който се опитваше да се прави, не виждаше само онази маска, която надяваше за да предпази себе си от целия свят.. Не успя да се въздържа, още дълго, но реши, че не трябва да прекалява с даденото й позволение да го докосва, бавно покачи ръцете си нагоре описвайки раменете му преди да ги увие около вратът му и бавно и сигурно го придърпа към себе си, увивайки краката си около ханша му, притискайки се в него
А устните й жадно намериха неговите. Нетърпеливи за онези така жадувани целувки, езичето й проправи път през тях намирайки неговия, вплитайки ги и повличайки го в онази така взривоопасна игра, която можеше да накара сърцето й да изхвръкне от гърдите й.
-Добре ли си?– прошепна тихичко с копнеж откъсвайки устните си от неговите...Искаше да се обеди, че той наистина не се бе почувствал застрашен от нейния допир, не искаше да вижда онзи тъмно сив поглед, който помръкваше, когато го докосваше. Обичаше светлите му, красивите му и в уникален нюанс на сивото ириси, онези когато беше спокоен , когато се чувстваше щастлив и доволен от всичко около него. Да обичаше всичко в него , всеки един Алек, с който се запознаваше всяка изминала минута.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Екатерина Ивашков;

Писане by Лиса Драгомир on Нед Яну 05, 2014 10:38 pm

Одобрена! <3
avatar
Лиса Драгомир
Admin

Брой мнения : 307
Join date : 04.01.2014

Вижте профила на потребителя http://reigntown.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите