long may thou reign
Добре дошли в Рейнтаун.
Що е Рейнтаун?
Град.
Град в далечна и непозната за хората земя. Град на митични същества, много по-различни от тези в приказките. По-силни, по-твърдоглави и алчни от всякога.
Град, в който войната е само въпрос на време.
На коя страна ще застанеш и срещу кого ще се обърнеш не е в правото ти на избор.
Любовта е нещото, което, или ще даде началото на вечно щастие, или ще бъде твоят край.
Приятно прекарване.
Вход

Забравих си паролата!

Гласувайте!
BGtop
Latest topics
» Гласувайте за нас!
Пет Яну 24, 2014 6:11 pm by Гост

» Търся си другарче за РП
Пон Яну 20, 2014 6:31 am by Гост

» Беседката
Пет Яну 17, 2014 8:27 pm by Гост

» Търся си всичко останало
Пет Яну 17, 2014 7:23 pm by Гост

» Oh, mama, why didn't you tell me surviving is such a difficult thing.
Нед Яну 12, 2014 5:39 pm by Лиса Драгомир

» Култура на мороите - II етаж
Нед Яну 12, 2014 2:43 pm by Гост

» Песен на месец Януари
Съб Яну 11, 2014 11:21 pm by Гост

» Подпис gif на месец Януари
Съб Яну 11, 2014 11:20 pm by Гост

» Аватар на месец Януари
Съб Яну 11, 2014 11:19 pm by Гост

Август 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Календар Календар

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 9, на Нед Яну 05, 2014 3:03 pm

Култура на мороите - II етаж

Go down

Култура на мороите - II етаж

Писане by Лиса Драгомир on Съб Яну 04, 2014 3:17 pm

avatar
Лиса Драгомир
Admin

Брой мнения : 307
Join date : 04.01.2014

Вижте профила на потребителя http://reigntown.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Култура на мороите - II етаж

Писане by Лиса Драгомир on Нед Яну 05, 2014 9:33 pm

Лиса влезе в стаята. Няколко погледа се обърнаха към нея, няколко човека приближиха устни до ухото на другарчетата си и се чуха шушукания, вероятно насочени към Драгомир и не съдържаха в себе си нито едва добра дума. Дали изобщо имаха нещо хубаво в набора си от думи, което да кажат по неин адрес? Вероятно да, поне Лиса мислеше така, само че бяха заслепени от куп други чувства - като завист и вероятна омраза, - които бяха границата между истината за Василиса Драгомир и същността на прекрасната ѝ душа, и всички онези шушукания, които в края на деня оставаха само това. Само клюки, незначещи абсолютно нищо за принцесата и за хората, които я познаваха по-добре.
Поклати неодобрително глава, след което усмивка се плъзна по красивото ѝ лице и тя подмина всички, насочвайки се към Роуз.
Роуз Хатауей. Нямаше месец, откакто бе получила мълниите, след завръщането им от курорта. Първоначално всички говореха само и единствено за това, но, както често се случваше в академия "Св. Владимир", нещата започваха да утихват. Въпреки това обаче повечето гледаха Роуз с възхищение. Не се срещаше често момиче на нейните години, което да убие два стригоя.
Дампира седеше на четвъртия ред, като беше запазила едно място до себе си за Василиса. Двете приятелки гледаха винаги да седят заедно по време на часовете, които имаха и двете. Вярно бе, че в последно време и двете бяха заети с куп неща, но и двете полагаха усилия и успяваха да се видят след часовете, да поговорят, да се посмеят, да поплачат. Но какво друго да се очаква от две най-добри приятелки? Нека не забравяме и връзката, която имаха те, толкова необикновена и толкова могъща.
- Здрасти - Лиса поздрави Роуз и се настани на стола до нея. Остави чантата си на пода до краката ѝ и обърна за миг поглед към катедрата пред тях. Учителя закъсняваше, тъй като Василиса беше последната, която влезе точно когато звънеца би. От тогава може би бе изминала почти една минута, но преподавателят им се славеше с точността си.
Влизайки, учителя тръшна вратата след себе си и остана с гръб към учениците за няколко секунди. Лиса не мога да се отърве от чувството, че преподавателя ѝ не беше в настроение и едва ли не, не искаше да се занимава с учениците точно сега. Обръщайки се, Лиса потвърди съмненията си. Лицето му беше помръкнало, той самият носеше тялото си с една нехайност, с едно безгрижие и гледаше раздразнено учениците си. Нещо нетипично за него. По едно време дори яростни мълнии прехвърчаха от очите му към съучениците на Лиса и Роуз на първите чинове, дръзнали да си шепнат дори и една дума.
- Какво ли е станало? - прошепна Лиса, обръщайки леко глава към Роуз. Нищо добро със сигурност, помисли си.
- Чух, че любовницата му го е напуснала - чу се глас зад тях.
Двете се обърнаха назад. На задната редица точно зад гърбовете им седеше момиче - морой. Не беше от кралските фамилии, Лиса познаваше абсолютно всички от тях. Беше обикновен морой, надвесил се към двете приятелки, гледайки напред към преподавателя. Когато осъзна, че Лиса и Роуз я гледат странно, момичето се дръпна назад. Видно бе, че се е смутила, а образите ѝ се зачервиха.
- Имал е любовница? - Лиса прошепна тихо към Роуз, шокирана.
- Какво си шушукате там, Хатауей? - чу се твърд и смразяващ глас. Преподавателя.
avatar
Лиса Драгомир
Admin

Брой мнения : 307
Join date : 04.01.2014

Вижте профила на потребителя http://reigntown.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Култура на мороите - II етаж

Писане by Гост on Нед Яну 12, 2014 2:43 pm

Брюнетката вървеше бавно по стълбите и звукът от дебелите токчета отекваше навсякъде. Беше тихо и прекалено празно. Звънецът още не бе бил и се предполагаше да бъде пълно със всякакви ученици. Роуз се оглеждаше и търсеше поне една жива душа, но напразно. Изведнъж чу бързи и самоуверени стъпки зад себе си.
Тя бавно спусна ръката си и обви пръстите си около дръжката.
Стъпките се забързваха и постепенно приближаваха дампира.
Никой не беше толкова самоуверен в „Св. Владимир”. Никой, освен ...
Брюнетката се обърна рязко, спускайки острието към предполагаемата жертва. Но ръката ѝ бе спряна от друга, по – силна. Очите на Дмитрий бяха приковани в нейните, но изражението ѝ си оставаше все така каменно. Мъжът пусна ръката ѝ и тя отново скри оръжието.
- Начинът, по който я защити. Глупав, но смел. Защо го направи? Защо изобщо ти беше  да опитваш?
Защо още не спираше? Какво още искаше да му каже? От както брюнетката уби двата стригоя, Дмитрий не спираше да ѝ задава тези въпроси.
- Защото аз съм нейният пазител.
Нали това се предполагаше да направи ... Но като изключим специалната им връзка, те си бяха най – добри приятелки. За Бога, познаваха се от детската градина. Той я гледаше, изучаваше я с поглед, опитваше се да разбере нещо повече. Но тя му бе казала всичко, от което имаше нужда. Обърна се, като промърмори тихо „Бързам за час” и забърза към кабинета.
Вратата се затръшна след нея и това накара няколко ученика да спрат глупавите си разговори и да я погледнат. Мълчание се възцари в стаята. Какъв беше  този респект, който бе оставила. Това ѝ идваше в повече. Натрапчивото държание на Дмитрий, а сега и това. Тя тръгна бавно измежду редовете, докато накрая не се добра до четвъртия ред. Седна, или по – скоро се отпусна на стола, и остави чантата си на съседното място. Постепенно типичният шум превзе стаята. Което ѝ напомни .. Къде е учителят?
Не мина  известно време и Лиса влезе в стаята, предизвиквайки започването на клюкарски разговори, но никоя от тях не обръщаше внимание. Блондинката седна на запазеното място и поздрави дампира. Тя също забеляза отсъствието на преподавателят, който благоволи да влезе една минута след биенето на звънеца. Но изглеждаше така, сякаш не бе мигвал от дни.
- Какво ли е станало? - прошепна Лиса, но брюнетката само сви рамене. Каквото и да се беше случило не беше добро.
- Чух, че любовницата му го е напуснала.
Едно момиче прошепна зад тях, принуждавайки ги да се обърнат. Те я гледаха шокирано и това явно я смути, защото се дръпна назад, изчервявайки се.
Лиса не бе по – малко шокирана от Роуз. За жалост вече бяха попаднали в полезрението на преподавателя, защото следващото, което чуха, бе:
- Какво си шушукате там, Хатауей?
Момичето го погледна объркано, но сетне се усмихна. Трябваше да мисли бързо. Добре, значи ще пробваме старата школа.
- Ъм, съжалявам, господине. Просто помолих Лиса да ми услужи с химикалка, защото не мога да намеря своята.
Мълчание. Професорът продължаваше да ги гледа изпитателно, но двете момичета се усмихваха невинно. За последен път той присви заплашително очи и се обърна с гръб към учениците, ровейки нещо из чантата си.
- Бяхме на косъм! – тихо процеди през зъби на Лиса, но не откъсваше поглед от преподавателя. Трябваше да бъдат внимателни, освен ако не искаха да загазят повече.

П.П.
Съжалявам, че чак сега пиша, но просто нямах интернет ..  Smile 

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Култура на мороите - II етаж

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите