к. тарус

Candice Swanepoel.
Име:
Каролина Тарус
Възраст:
16
Раса:
Морой
Дарба:
Контрол над елемента Земя
История + Характер и Външен вид :
Ако знаехме какво ни очаква в бъдещето, ако имаше начин да погледнем, макар и като на филмова лента живота, който ни очаква, може би не бихме бързали да пораснем.
Бихме се поспрели, бихме се обърнали назад за секунда и тогава с гордо вдигната глава и бодра стъпка бихме продължили напред.
Човек не оценява какво има, докато не го изгуби безвъзвратно. В този живот губим повече, отколкото печелим. Когато пораснеш, след като са отминали онези безгрижни години и само за секунда се обърнеш назад, ти се виждаш там, в онези вече отминали времена на веселие и игри. И ти си иска отново да се пренесеш там, иска ти си отново да си безгрижен и весел, но едва ли някога пак ще преживееш това. Тогава, точно в този момент, ти осъзнаваш, че вече си друг, че вече си пораснал и е време да си поемеш отредената ти от съдбата роля. Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето: време за раждане, и време за умиране.Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото .. Време за убиване, и време за изцеляване време за събаряне, и време за градене. Време за плачене, и време за смеене Време за жалеене, и време за ликуване.. Ала какво ще направиш когато разбереш ,че нямаш повече време за да бъдеш същия ,които някога си бил. Родена съм в ужасно време,време в което трябва да избереш към кое семейство да се присъединиш – към коя каста принадлежиш. Време в което вече не си дете. А моята история не е никак хубава още от самото начало. Родена съм съвсем неочаквано ,точно когато майка ми вече била заразена с някаква странна болест,необичайна за мороите и решила да подари остатъка от живота си на мен. За това баща ми никога не ме обикна така както обичаше сестра ми Джил. Джил беше татковата принцеса,докато аз бях просто една пепеляшка,отнела живота на неговата единствена любов. Слава богу обаче,Джил не бе като онзи сестри от приказките които нарочно хвърляха прах по теб за да не те хареса принца,напротив. Милата се чувстваше толкова неловко,че когато татко й носеше подаръци повечето ги даваше на мен. Тя приличаше много на него. С гъста кестенява коса и лешникови очи,докато аз притежавах златните коси на майка си както и нейния сапфирено-лазурен поглед на които нищо ,никога не можеше да откажеш. Може би това беше още една от причините баща ни да ме отбягва и да предпочита повече нея. Тя бе с около две години по-голяма от мен и когато дойде времето да иде в Академията аз започнах да се държа много по-буйно от обикновеното и за това започнах и да рисувам,нещото с което сега уж си изкарвам прехраната. Върху платното си се научих да изливам всичките си чувства до такава степен,че забравих как да говоря. Загубих повечето от приятелите си,ала намерих нови ,много по-добри от старите. И както казах ,още от самото начало историята ми бе лоша ,надявах се ,че когато вляза в Академията всичко ще се оправи,но странните случай на изчезвания и на не разрешени убийства на морои продължаваха. Обучението ми поне вървеше добре,ала по едно време получих новина,че баща ми се е присъединил към стригоите и че ще направи всичко възможно ,за да ме види мъртва.

Одобрена! <3
Искам само да спомена, че семейство Тарук е една от кралските фамилии, от което следва, че няма ти да изкарваш прехраната си, а някои твои роднини от същата фамилия ще се грижат за теб. Никой от учениците в академията няма работа.
Също така сменям името ти на Каролина Тарус. ^^